29 ОКТОМВРИ – ДЕН НА БЕСАРАБСКИТЕ БЪЛГАРИ

Елена НИКОЛОВА

На тази дата (стар стил 15 октомври) през 1838 година, след около пет годишно строителство се освещава трипрестолния храм в Болград, като се наименува “Свето Преображение Господне”. Проектът на най-голямата българска църква там е изготвен от известния руски архитект Аврам Ив. Мелников. В изграждането й е вложен доброволният труд на 10 000 преселници от българските земи. Осветена е от бесарабския владика архиепископ Кишиневски и Хотински Дмитрий Сулима в присъствието на хиляди хора – домакини и гости от 82-те български колонии, а тържествата по този повод продължават четири дни. Специални гости са ген. Инзов и тогавашният арменски архиепископ и по-сетнешен патриарх Нерсес. Тогава за първи път зазвънтяват петте големи камбани на новия Божи храм, който няма равен на себе си в цяла южна Русия.

По онова време, тази част на Бесарабия е в пределите на Руската империя, а нашите сънародници – преселници са със статут на колонисти. Основните бежански вълни на масово преселване отвъд Дунава съвпадат с многобройните руско-турски военни конфликти и са мотивирани от руската протекционистична политика спрямо изселващото се население от поробена България. Така в края на 18 и през 19 век около 400 000 българи се преселват в княжествата Влашко и Молдова и Бесарабия, която през определени периоди е руска територия. Съгласно дадените им права и привилегии, организират свои колонии, основават градовете Болград и Комрат, както и 64 села. Намерили възможности за относително свободно развитие, те полагат усилия за съхраняване на своята вяра, роден език, традиции и обичаи. Преодолявайки трудностите на преселението и усвояването на новите земи, българите съумяват да постигнат добро икономическо равнище, организират духовните си и просветни средища, което им гарантира възможности за по-нататъшен просперитет.

Болград е основан през 1819 г. от български преселници на мястото на с. Табак. През периода 1856-1878 г. е в пределите на Молдова. Градът бързо се формира като културен център на българските колонии в Бесарабия. Освен знаменателното освещаване на величествения храм “Свето Преображение Господне”, друг знаков момент в развитието на селището е откриването на първото българско общообразователно училище. Това е прословутата Болградска гимназия “Св.св.Кирил и Методий” (Народно централно училище в Болград), учредена с правителствена грамота (хрисовул) на молдовския княз Н. Богориди на 28 юни 1958 г. Болградската гимназия изиграва много голяма роля в българското Възраждане, бесарабските българи участват и в Опълчението, и в Руско-турската освободителна война. Тя подготвя първите политически, просветни и културни дейци в България след Освобождението и възстановяването на българската държавност през 1878 г.

Болград постепенно се превръща в символ на съхраненото българско самосъзнание, а “Свето Преображение Господне” е най-величественият за времето си храм - прослава на светата християнска вяра и българска духовност. Бесарабските българи имат големи заслуги към прародината България и значими проекции в националната и културната ни история. През далечната 1938 г., когато се честват юбилеите на двете особено ценни народностни постижения – 100 години от освещаване на храма и 80 години от основаването на гимназията - се издига призивът: Нека денят на освещаване на храма се превърне в голям празник – Ден на бесарабските българи. Нека съвременна България тачи спомена за своите сънародници, извършили подвига на преселението, поддържали вече два века жива връзката си с прародината, съхранили своята вяра, език, традиции, жертвоготовно подпомагали нашето Отечество в най-тежките периоди от историческото му развитие..

В памет на това събитие и водени от идеята, че бесарабските българи трябва да имат свой ден в празничния календар на българския народ, Парламентарното лоби в подкрепа на българската общност извън България, Държавната агенция за българите в чужбина към Министерски съвет и Културно-просветно дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи “Родолюбец” на 29 октомври .2003 г. реализираха три големи инициативи.

От 11 ч. в Народното събрание бе официалното откриване на документална фотоизложба за бесарабските българи; от 13 ч. Кръгла маса в Софийския университет; от 18 ч. Тържествен концерт в зала №2 на Националния дворец на културата с участие на наши сънародници от Украйна и Молдова и известни български изпълнители.

Двете заседания на Кръглата маса по проблемите на бесарабските българи дадоха възможност за изява на най-добрите ни учени по историята на преселването и установяването на сънародниците ни в далечна Бесарабия; изследователи на техния бит, обряди, обичаи, фолклор, религиозни традиции. За преселническите вълни и съвременните селища на бесарабските българи говориха проф.д-р Стефан Дойнов и проф.д-р Веселин Трайков. Приносите на бесарабските българи-преселници в усвояване на новите земи, бяха тема на доклада на д-р Йордан Колев. Неизвестни в България публикации на одеския историк Н.Н.Мурзукевич за българите в т.н. Новоросийский край, представи проф.д-р Лиляна Минкова. Докладите на ст.н.с.д-р Зоя Барболова “Фолклорът на бесарабските българи” и на н.с.д-р Димитрина Димитрова “Битовото християнство сред бесарабските българи” бяха изслушани с голямо внимание и изпратени с ръкопляскания.
Йордан Янев, заместник-председател на Агенцията, ръководи заседанието на Кръглата маса

Експозетата на гостите ни от Украйна и Молдова бяха своеобразен коректив на нашите изследвания и съвременни представи за тяхното минало и настояще. С голям интерес бяха посрещнати изказванията на вицепрезидента на Асоциацията на българските националнокултурни дружества и организации в Украйна Георгий Алавацки, проф.д-р Михаил Станчев, доц.д-р Михаил Иванов, ст.н.с.д-р Николай Червенков. Като представители и лидери на българската общност в Украйна и Молдова, те компетентно очертаха съвременното състояние на сънародниците ни в тези страни и откроиха най-актуалните проблеми с оглед съхраняване на българската национална идентичност. Представени бяха новите им трудове, посветени на историята и настоящето на бесарабските българи – тази най-многобройна и значима част от българската диаспора. Приветствие до участниците и организаторите на Кръглата маса бе изпратил посланикът на Р България в Украйна г-н Ангел Ганев. Времето не стигна за всички желаещи да се изкажат и да вземат участие в дискусията
Изказване на проф. д-р Стефан Дойнов
.
P.S. По случай 170 години от полагане основите на катедралния храм “Свето Преображение Господне” и 165 години от освещаването му, в Болград се провежда международна научно-практическа конференция “Православните храмове в българските и гагаузките села в Южна Украйна и Молдова” (31.10-1.11.2003 г.). Организирана е от Областния център за българска култура в Болград и Благочинния на Болградски район, протойерей отец Павел
.