На 29 април 2003 г. в Агенцията се проведе работна среща на тема “Съхраняване на българското етнокултурно пространство” като част от поредицата форуми, посветени на актуални проблеми на държавната политика спрямо българските общности по света. Залегнала е в Програмата за дейност през 2003 г., в която тези проблеми са конкретно дефинирани, в тясна връзка с основните насоки на работа и цели, които трябва да се постигнат.

Съхраняването на българското етнокултурно пространство е една от основните цели в работата на Агенцията, а дейността по нейната реализация – приоритетна. Наложително е обсъждането на целия комплекс от проблеми, както и перспективите на тази дейност в аспекта “държавна политика”, в тясно сътрудничество с представители на компетентните институции и ведомства. Водеща е необходимостта от:

- Съхраняване на българското самосъзнание на нашите сънародници в чужбина.
- Съхраняване на паметниците, свързани с българската национална и културна история.
- Мотивиране на интереса и приобщаването към съвременна България, както на представителите на исторически формиралите се по света “традиционни” общности, така и на новата българска емиграция.

Като организира тази работна среща, Агенцията се стреми към систематизиране на усилията за осмисляне и дефиниране на основните принципи в съхраняването на българското етнокултурно пространство – извеждането им в ранг на държавна политика. Тя трябва да стане основа на по-нататъшните действия от страна на компетентните институции и ведомства, въз основа на конкретизирани етапи и програми. През изминалите години българската страна е направила много за сънародниците ни в чужбина и техните структури, но липсата на координация и механизми на единодействие води до разпиляване на усилията. Натрупаният опит в десетгодишното съществуване на Агенцията, изградените контакти и изградените информационни масиви, вменените й по статут права и задължения да координира работата с българите в чужбина, дават основания да се постави отново – на високо политическо равнище - необходимостта от разглеждане проблемите и перспективите на държавната политика. В най-същностната и обединителна за българската нация сфера – съхраняване на нейното етнокултурно пространство.

На срещата бяха поканени представители на български институции и ведомства с компетенции по поставените за разглеждане проблеми, свързани със съхраняване на българското етнокултурно пространство: Народно събрание, администрациите на Президента и на Министерски съвет, Министерство на външните работи, Министерство на вътрешните работи, Министерство на отбраната, Министерство на правосъдието, Министерство на образованието и науката, Министерство на културата, Българска национална телевизия, Българско национално радио, Национален исторически музей, Народна библиотека “Св.св. Кирил и Методий”, Главно управление на архивите, Църковно-исторически и архивен институт при Българската патриаршия, Светия Синод на Българската православна църква, Българска академия на науките, Военна академия “Георги Стойков Раковски. За съжаление, част от поканените и потвърдили участие представители на тези институции и ведомства не присъстваха.
Срещата бе открита и водена от Йордан Янев, зам.-председател на Агенцията. От една страна, той аргументира необходимостта от провеждане на настоящата работна среща в аспекта “проблеми и перспективи на държавната политика”, предполагащ широко представителство на институции и ведомства. От друга – изнесе експозе на доклад, изследващ формирането на българските общности по света във времето и пространството. Тяхната флуктуация е един от основните принципи за очертаване етнокултурното пространство на българската нация. Опазването, развитието и възраждането на българската духовност, култура и национална принадлежност в страните, където е налице компактен български елемент дава общата рамка на политиката на държавата спрямо българите по света. Експозе на доклад “Фактори, влияещи върху динамиката на етнокултурната идентичност” изнесе и Емил Миланов, представител на Министерство на образованието и науката. Основно бяха анализирани етноспецифизиращите фактори език, религия, фолклор; както и типични за българските общности в чужбина феномени – двуезичието и проблеми – промени в традиционната именна система, придобиване на българско гражданство и др.

Изказаха се всички присъстващи, изразявайки позиции по темата на работната среща (съхраняването на етнокултурното пространство е тематична област с твърде широк проблемен периметър). Отчетена бе необходимостта от провеждане на обща (единна) политика на всички институции и ведомства (Мирчо Иванов, МВнР). Подробно се разисква ролята на образованието за поддържане идентичността сред българските общности в чужбина и постиженията в тази насока през последните години. Състоянието и проблемите на църковните общини по света, както и ролята на представителите на Българската православна църква в чужбина подробно разгледа Георги Кръстев (дирекция “Вероизповедания”, МС). Особен интерес предизвикаха изказванията на представителите на електронните медии, чиято дейност през последните години сред българските общности е много активна (в двата й основни аспекта: информационна и образователна). Представители на БНР бяха Албена Миланова, ръководител направление “Международно сътрудничество” и Соня Касаветова, главен редактор на Предавания за българите в чужбина, на БНТ – Горан Благоев, ръководител направление. Изтъкна се необходимостта от институционализиране на връзките между Агенцията и Главно управление на архивите, доколкото документалното наследство на българските общности в чужбина е неразделна част от българската история (Галина Пиндикова, ГУА). Наложително е изготвянето на комплексна програма за работата по съхраняване на българското етнокултурно пространство, като Агенцията стане неин координатор (Михаил Иванов, МС). За ролята на чуждестранните българисти в тази дейност говори Анисава Милтенова (Съвет за чуждестранна българистика към БАН).

Срещата бе закрита от Йордан Янев, който благодари на всички за активното участие и ги увери в намерението на Агенцията да продължи работата в тази толкова важна за съхраняване на българската нация и нейната цялост сфера.

Обобщавайки изказванията и препоръките на участниците в работната среща, може да се откроят следните насоки за по-нататъшна дейност, като Агенцията се превърне в неин основен координатор:

Обединяване усилията на българските институции и ведомства около принципните идеи за формулиране и провеждане на държавната политика в сферата на съхраняване на етнокултурното пространство и идентичност.
Изработване на механизми за институционално взаимодействие, както на политическо /ръководно/ равнище, така и на експертно.

Подготовка на обща /принципна/ програма, като основа на конкретни план-програми за по-нататъшна работа.
Разширяване кръга на включените в разработването на тези документи и дейности институции, ведомства, научни институти, неправителствени организации.

В приетият, но недействащ все още Закон за българите, живеещи извън Република България (обн., ДВ, бр. 30 от 11.04.2002 г.) са предвидени мерки и дейности по съхраняване на българското етнокултурно пространство. Наложително е при евентуалното му изменение и допълнение, те да се актуализират и прецизират, в логичната последователност на всички етноспецифизиращи фактори (език, култура, традиционно вероизповедание и т.н.).