ПРЕДИСТОРИЯ

След руско-турските войни в края на ХVІІІ и началото на ХІХ век десетки хиляди българи се преселват в княжествата Влахия, Молдова, както и в Бесарабия. Според някои приблизителни изчисления те са около 400 000. Съгласно дадените им права и привилегии, организират свои колонии, основават градовете Болград и Комрат, както и 64 села. Намерили възможности за относително свободно развитие, те полагат усилия за съхраняване на своята вяра, роден език, традиции и обичаи. Преодолявайки трудностите на преселението и усвояването на новите земи, българите съумяват да постигнат добро икономическо равнище, организират духовните си и просветни средища, което им гарантира възможности за по-нататъшен просперитет. Български административен и културен център в Южна Бесарабия става Болград.

НБКМ-БИА, Болград, изглед към църквата “Св. Николай”НБКМ-БИА	НБКМ-БИА, Болград, паметник на ген. Инзов

На 29 декември 1819 г. българските бежанци се сдобиват с указ, по силата на който върху територията, която обитават не се простира властта на помешчиците.Управлението се осъществява от попечител, назначаван от министъра на вътрешните работи, от окръжни старейшини и от селски кметове, избирани в средите на самите преселници. Първият попечител е ген. И. Н. Инзов. На 15/27 октомври през 1838 година, след около пет годишно строителство се освещава трипрестолния храм в Болград, като се наименува “Свето Преображение Господне”. Проектът за изграждането на тази най-голяма българска църква е изготвен от известният руски архитект Аврам Ив. Мелников. В изграждането на храма е вложен доброволният труд на 10 000 преселници от българските земи. Храмът се освещава от бесарабския владика архиепископ Кишиневски и Хотински Дмитрий Сулима. Освещаването се извършва в присъствието на хиляди домакини и гости, а тържествата по този повод продължават четири дни. Специални гости са ген. Инзов и тогавашният арменски архиепископ и по-сетнешен патриарх Нерсес. За първи път зазвънтяват петте големи камбани на новия Божи храм, който няма равен на себе си в цяла южна Русия.

Болград, църквата “Св. Преображение Господне”	НБКМ-БИА, княз Никола Богориди

В резултат на административни промени в края на 30-те години на века, през 1840 г. управлението се поема от граф П. Д. Киселев. След Кримската война и сключването на Парижкия мир от 31 март 1856 г. южната част на Бесарабия преминава към молдавското княжество. Фактически под управлението на княжеството попадат 40 български колонии, между които и Болград. При тези политически условия българските колонисти изискват от Европейската комисия по устройството на влашкото и молдавското княжество, от Петербург и Яш, църковното богослужение да се извършва на църковнославянски език, а обучението в училищата на роден славянски език. Тези въпроси се обвързват с желанието да се запазят привилегиите, особено тези свързани с освобождаване от военна повинност и запазване на специалното административно управление. Правителството на Молдова е принудено да се съобразява с реалностите и е заинтересовано да задържи българските колонисти в новопридобитите земи. Властите запазват непроменени техните права. В издадената прокламация към колонистите на 4.ІІ.1857 г. каймакаминът Балш заявява, че правата и привилегиите им от времето на руското управление ще бъдат запазени в бъдеще. През същата година Балш умира и на негово място, за временно управляващ княжеството е назначен княз Никола Конаки-Богориди, правнук на Софроний Врачански.

КЪМ ПРОСВЕТА

Икономическото стабилизиране, подемът в развитието на занаятите и търговията изисква по-високи знания и образованост сред бесарабските българи. Според руският изследовател М. Попруженко, още през 1832 г. Ю. Венелин излага пред попечителя ген. Инзов свой проект за превръщането на Болград в център на българското образование, за развитието на българския език и словесност, за събиране на паметници от българското минало и създаването на народен български музей. Идеята не се осъществява. През 40-те години на ХІХ в. по нареждане на граф П. Д. Киселев във всички емигрантски селища, наричани колонии, се откриват начални училища. В Болград е отворено Землемерно училище. Заради липса на подготвени учители скоро училищата са закрити. За това допринесла и политиката на назначения през 1852 г. за управител на колониите Иван Арендаренко.

НБКМ-БИА, Иван Калянджи, С 347, С V 241, С ІІ 594	НБКМ, С. Радулов, вж: сб. Панагюрище и Панагюрско в миналото, С. 1956, бюст.

Според някои сведения през 1854 г. в Болград е открито класно училище с преподаването на известният учител и книжовник Ив. Степанович Иванов /Калянджи/. В местното начално училище е преподавал друг известен възрожденец - Сава Радулов. Иван Калянджи е работил известно време в Одеския попечителен комитет за чуждите преселници в Южна Русия. Председателят на комитета - Местмахер възлага на Ив. Ст. Иванов да ревизира началните училища в колониите. В своя отчет той изказва мнението, че е крайно време да се открият във всички български колонии начални училища, а в Болград да се създаде централно училище /гимназия/. Съдейки по запазено писмо на Сава Радулов до одеският търговец и общественик Никола Палаузов от 1855 г., Местмахер е имал положително отношение към идеята за образование на роден български език. От документите на Ив. Иванов /Калянджи/ и на С. Радулов личат усилията им да се пропагандира идеята за централно училище, което не само да служи на бесарабските българи, но да бъде едно общобългарско просветно дело. Според С. Радулов в него трябва да има “духовен отдел”, за да се подготвят енорийски свещеници и монаси. Тяхната работа трябва да бъде посветена на запазване на православните ценности сред българите. Назначаването на княз Никола Богориди за управляващ княжеството активизира българските колонии. Към края на 1857 г. в Болград пристигат техни общински представители, чието събрание решава да бъде отправена молба до новия каймакамин за откриване на българско училище. Делегатите изготвят Мирски приговор, решение на общините. През януари 1858 г. то е представено на княз Богориди от болградските първенци Панайот Греков и Георги Минчев. За бързото разрешаване на молбата голямо значение има обстоятелството, че издръжката на централното училище е осигурена. Според решението на общините то ще се издържа от доходите, получавани от даваните под наем общински имоти, определени от руското правителство за тази цел. Това са езерата, два плавателни моста и пет кръчми. Получаваните доходи са достатъчни за финансирането на училището.

НБКМ-БИА, Болград, езерото – С І 8878	НБКМ, БИА, Болградската гимназия. Албум със снимки по случай 110 годишнината, С. 1968, С А 199

Голяма помощ на болградските българи за откриването на училището оказва Раковски. Той подкрепя молбата им през княз Н. Богориди, с когото се познава лично. Князът от своя страна настоява пред Министерството на просвещението на Молдова “…българите да открият в Болград гимназия средоточна и независима от министерство просвещения”. Сравнително бързо Министерството се съобразява с молбата и издава разрешението. По този повод през март 1858 г. Раковски възторжено пише до Ив. Иванов: “Гледай що значи българин княз в Молдова ! Гледай народно съчувствие !”. Болградските българи го канят да организира разрешеното централно училище и Раковски се съгласява. В тези години обаче неговата антитурска дейност става повод за преследването му от австрийските и османски власти. През февруари 1858 г. молдавското правителство възнамерява да го задържи по настояване на Високата порта и да го препрати в Цариград. Предупреден от близкия си приятел Пантелаки Аврамов, Раковски се отправя към Русия. След утвърждаването на Мирския приговор е избрано училищно настоятелство или т.н. инспекционен /попечителен/ комитет. Той се състои от трима души, към който се присъединяват директорът на гимназията, окръжният управител по право, така колективният орган на ръководство става от пет членове. Попечителният комитет има мандат от три години и първите избрани са Панайот Греков, Никола Парушев и Дочо Христов. Този попечителен комитет изработва правилник на гимназията, в който се казва, че “… Програмата на науките, които ще се изучават в Централното училище, ще бъде съставена отделно и ще бъде съобразена с потребностите на народа”. Правилникът на бъдещата гимназия е изпратен за обсъждане и на Одеското българско настоятелство. Към м. май 1858 г. учебната програма и устава са вече готови. Предполага се, че техен автор е Сава Радулов. Правителството бави утвърждаването им и по този повод Раковски, който следи развитието на българските усилия, съветва болградчани да изпратят делегация в Париж за потвърждаване на правата им. В друго свое писмо от Одеса той високо оценява работата на инспекционния комитет, защото …”от сие общополезное дело не само преселение ожидава светлая си будущност и человекоподобное благоденствие, но и цяла еще България много ще ся ползва и ваши град ще стани знамянит и славим между целий български народ”. На 10 юни 1858 г. двамата членове на попечителния комитет Панайот Греков и Никола Парушев получават в Яш грамотата или хрисовула за учредяването на централното българско училище в Болград. Грамотата се състои от встъпителна част и 14 параграфа. В нея са обобщени социалната стратегия и образователните цели на училището. То е достъпно за децата на всички колонисти, независимо от това дали са бедни или богати. Единственото условие е те да са от източното православно вероизповедание. Цел на училището е да издигне на по-висока степен образованието на българското население в Молдова. То ще подготвя не само учители и писари, но ще дава знания по земеделие, зоология и търговия. Ще отвори път към висшето образование на младежите, които биха пожелали да продължат в тази посока. Курсът на обучение се разделя на две степени. Първата продължава три години, а втората е четири. Първата степен по-късно става прогимназия. В хрисовула е включен и учебния план за двете степени. Учебните предмети дават общообразователен характер на преподаването с подчертана реална насоченост. Предвидено е изучаването на латински и църковнославянски език. Училищното настоятелство /инспекционният комитет/ се избира от населението всяка трета година. Отчита се пред министерството, което публикува резултатите от дейността му. Настоятелството пристъпва към ремонт на училищната сграда, набавяне на инвентар и други организационни въпроси. Един от най-важните въпроси е намирането на подходящ директор на училището. Сред търсените лица е Раковски. В свое писмо от 8 август 1858 г. до управата на Херсонската духовна семинария, той отбелязва, че мястото на директор в Болградското училище му е било предложено със заплата от 1 200 рубли. Търсен от австрийските власти и от Високата порта, Раковски не е можел да приеме това предложение. Членовете на настоятелството се обръщат и към д-р И. Селимински. В свое писмо до болградските първенци, Селимински пише, че българска делегация се е явила при него в Калъраш, с предложение да стане лекар и директор на гимназията в Болград. Имайки назначението за лекар в областта Яломица, И. Селимински отказва. Министерството на просветата уважава молбата на инспекционния комитет да назначи за временен директор Сава Радулов. Назначени са учителите Григорий Петрован по румънски език и Михаил Казанкли по закон Божи. Тържественото откриване и освещаване на гимназия “Св.св. Кирил и Методий” става на 1 май 1859 г., а на 3 май са приети първите ученици. Учебните занятия започват през есента на същата година. Назначени са и първите учители: Григорий Петрован по румънски език и отец Михаил Казанакли за преподавател по Закон Божи. Гимназията се ръководи от първия временен директор Сава Радулов от Панагюрище. Началото е поставено и през следващите двадесет години гимназията се утвърждава като едно от най-авторитетните български учебни заведения, станало привлекателен център на много младежи от близо и далеч. От постъпилите в периода 1858 – 1879 г. 685 ученици, пълният курс завършват 214. От тях 203 са българи. Най- подробно изследване за Болградската гимназия има К. И. Мыславский, което е разработено на базата на богатия архив на гимназията. За съжаление, архивът изгаря през 1918 г. по време на революционните събития. В развитието на Болградската гимназия могат да се очертаят четири периода. Първият е български – от 1858 до 1879 г., румънски период между 1879 – 1886 г.; руски – 1886 до 1918 г. и от 1918-1940 – отново румънски. През цялото си съществуване Болградската гимназия е символ на българския дух. През втория етап като румънски лицей се запазва изучаването на български език до 1885г. Впоследствие е превърнат в руска класическа гимназия. Тогава е изгубен напълно българския национален характер. Унифицирането на образованието унищожава самобитността на учебното заведение, броят на българските ученици рязко спада през целия период. Въпреки това около 45% от учениците са българчета. След 1918 г. се възражда борбата за национално образование на българите в Бесарабия. Още през същата година е възстановено изучаването на български език факултативно, а от следващата година и като редовен предмет. Учители са Елена Кулева и Харалампий Митанов. От 20-те години се въвежда и българска история и география. Макар и румънски лицей, тук са завършили плеяда млади поети и писатели от български произход, които имат сериозен принос в румънската култура. Ще споменем имената на Тодор Ненчев, Якоб Славов, Николай Греков, Владимир и Елена Каварнали, Иван Сулаков, Кирил Куцаров и др.